you didn’t get to heaven but you made it close

Обичайната му сприхавост е потънала нейде, съвсем като замъглените му очи. Светлината го дразни. Спи, после дълго мълчи, а гърдите му едва-едва се навдигат под одеалото. Вслушва се, понамества се. Тихо чака края.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on August 10, 2014.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: