secret smile :o)

Има една категория специални хора, които влагат цялата си същност в нещата, които обичат. А когато обичат работата си, създават обаятелни места.

Такива места са вълнуващи със своята уникалност, но нека споделя…

къде: Los Angeles, California

защо:  Galco’s Soda Pop Stop – заради страстта на един симпатичен възрастен господин към содата. Мястото предлага над 500 вида сода от цял свят и е ориентирано към уникалните висококачествени напитки, които различни малки семейни фабрики предлагат. Но стига многословие, нека самият John Nese да ви обясни:

къде: Brooklyn, New York

защо: Mast Brothers chocolate factory – Rick и Michael изглеждат така, сякаш са излезли от 19-ти век, за да задвижват цялото вълшебство около създаването на ръчно изработения шоколад. Нужно е само да погледнете фотосесията им в The Selby за да усетите аромата на шоколада, докато се темперира.

къде: ул. Абаджийска 10, Пловдив

защо: Чаената къща – заради специалното отношение на една прекрасна личност към чая и билковите запарки. Безкрайно деликатна, господарката на тази къща има страхотен усет към чая и умее да ви насочва, без да се натрапва. Тук винаги можете да разчитате на внимателно отношение, на съвет при избора и на фундаментални знания за тази напитка… И ако не ми беше толкова трудно да изразя безкрайната си благодарност за същестествуването на това място, бих писала още и още… :о)

къде: ул. Гладстон 18 б, София

защо: Слънце Луна – малка хлебопекарна, която е приютила и няколко масички, където можете да се насладите на вкусни вегетариански ястия.  Хората, които сбъдват това място, са прекрасни – Ани и Цвети влагат цялата си душа и сякаш свещенодействат, докато замесват и пекат дъхав пълнозърнест хляб. В кухнята пък можете да откриете все интересни личности, които са странствали дълго и са натрупали нужните познания и опит, за да създадат съвършеното ястие.

Кои са вашите специални места и познавате ли специалните хора, които ги сбъдват? :о)

 

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on January 20, 2010.

6 Responses to “secret smile :o)”

  1. Докато гледах филма за John Nese ми направи впечатлени колко лично приема содата (газираните напитки). Няма как това да не е така, след като още като дете му е направила впечатление и е имал възможността да продължи делото на баща си.
    Предполагам, че има много хора, които са емоционално свързани с нещо в своя живот. Примерно колекционерите. Да събираш с години, капачки от бира, марки или каквото и да е подобно е някак си сантиментално за личността. John Nese само, че не просто колекционира, а е намерил и начин да превърне това в успешен бизнес.
    Честно казано гледам на него повече като на късметлия отколкото като успешен предприемач, който е успял да постигне целите си. Все пак винаги съм си мислел, че тясното специализиране (като да продаваш един продукт) може да бъде доста рисковано, но все пак явно има интерес от гледна точка на клиентите. Всъщност именно те, потребителите поддържат тази структура в противен случай John би пил содата си сам вкъщи пред телевизора. Тогава може би има някаква тайна на успешния му бизнес. Може би по някакъв начин успява чрез отношението си към клиентите, атмосферата и самата идея. Да, може би самата идея, че можеш на едно място да се сдобиеш с голямо разнообразие от вкусове на един продукт. Мисля, че това събира клиентелата.
    Същото важи и за чаената къща. Каквото и да било свързано с чая там го има.

    Мисля си, че успеха на тези места се дължи на нещо, което успява да докосне клиента. Или поне тази част от клиентите, които са чувствителни. Аз не се сещам за такива места, които съм посещавал освен тези, които ти си изброила. Струва ми се много труден този баланс между комерсиалното и интимното. Примери за успешен бизнес има много. А идейните места, които като магнит те придържат с атмосферата, отношението и идеята си са шепа, както и техните почитатели според мен. И все пак някак достатъчно, за да ги има. Може би е въпрос на време да изчезнат. Или да се появят нови.

    Аз имам идеи за заведение, и те са доста, но на мен лично много ми допада една. В самото заведение да можеш да се занимаваш с нещо примерно с пъзел, не само този от изрязани изображения, а всякакви. Предполагам, че хората, които ще го оценят са по-малко от пръстите на едната ми ръка. Все пак на мен пъзелите ми харесват. Напомнят ми на някоя постановка в театър или хубав филм, който те откъсва за време от действителността и те съсредоточават в едно единствено нещо, с което се ангажираш. Може би защото съм много разсеян и търся начини да се съсредоточа.

    Както казах самият баланс да направиш нещо, което отвсякъде погледнато да е хубаво, да е за добро и да е печелившо е много трудно. А колкото до хората, от които се интересуваш ще се опитам да направя една характеристика. Това са хора, които знаят какво искат и са убедени в това, без много да го мислят те просто го знаят. Не само това, те също са сигурни, че това ще бъде тяхното признание и са готови да преминат всички трудности по пътя, за да реализират своята идея. И не само наивно знаят какво да правят, но се научават и как да го реализират. Сигурен съм, че много хора са пълни с добри идеи, толкова добри, че си струва да откраднеш и реализираш някоя от тях. Това е трудната част – реализацията. Но може би когато човек е силно отдаден това не е толкова трудно. Не знам… мисля си, че никога не съм бил достатъчно отдаден на каквото и да било, за да кажа, че съм го постигнал. Много съм разсеян.

  2. Малкото, уютно магазинче аз още си го боледувам. В края на годината дори ми се прокрадна еретичната мисъл да съберем всички налични средства и просто да се бухнем в Голямата работа. Началото на годината ме отрезви доста и реших, че рискът е голям. Това не пречи да цъкам с език и да се възхищавам на стопаджията от село Миндя, който си събрал 9000 лв. и тръгнал на околосветско пътешествие. Иска ми се да съм по-смела и по-бизнес ориентирана. Обожавам интимността и уюта, личното отношение и позитивизма, които витаят из малките магазинчета и заведения. Специални места за мен са сладкарницата Вила Росиче и магазин Дом за ангели. Трудно се балансира между оригиналното и комерсиалното (между българското и китайското също), но пък не е невъзможно. Аз ще си сбъдна мечтата някой ден. Колкото и да е трудно, (особено в настоящата икономическа ситуация) появата на магазинче е все пак по-лесно осъществимата ми мечта от пътуването до Нова Зеландия.Пък някой ден, живот и здраве, ще си украся стените в магазинчето със снимки от Уелингтън:) А вдясно от моето помещение-магазинче за шоколад и приветлива девойка с дълга плитка в него :)

  3. Рос, тихо сега :о)
    Ние имаме едни скътани пари, но си ги пазим за къщичката на село…
    През това време ми остава да се възхищавам на хората и техните смели мечти, на тяхната страст да раздават по нещичко от себе си на околните.

  4. По повод последното изречение има една много хубава китайска поговорка. “За да светиш на другите трябва сам да гориш.”

  5. Много специалното място, което продължавам да сънувам… Ginkgo Hostel в Будапеща (http://homes.gruh.org/?p=815).
    Невероятно готини хора, които адски се кефеха с това, което правят… или поне тези, които хванахме на смяна за 2-та дни :)

  6. Добреее…
    Най-първо се сещам за едно вълшебно
    хостелче
    в Гент (Белгия) с прекрасните бръшляни, в които се влюбих. Всяко детайлче в него беше поставено с любов и внимание – от градинката, гледката през прозорците, леглото от ковано желязо до кабърчето на вратата, което указваше цвета на ключа, с който се отваря.

    Сещам се за още, но това печели първото място. :)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: