now there is a way to be good again…

Драги ми Смехурко…

Твърде много мълча тия дни, сякаш думите могат да разбият зъбите ми със своята истинност.

Не се виждам с никого, отговарям на телефонни обаждания само в крайни случаи.

Трудно поглъщам Орхан Памук, още по-трудно успявам да си припомня, че в името ми е заложено значението ‘силен, смел’.

Но за себе си имам знанието, че всичко ще бъде наред. Рано или късно. Всичко ще бъде наред. Нужно е само много търпение и постоянство.

И… Много по-хубаво е, когато вече не си ядосан никому. Просто да приемеш нещата такива, каквито са. Да умееш неоценимото – да се наслаждаваш на зимния следобед, да се чувстваш добре и това да е достатъчно.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on January 20, 2009.

3 Responses to “now there is a way to be good again…”

  1. Za moment me nakara da povqrvam, che e dostatuchno… i dnes shte prekaram edin hubav sladuk sledobed vuv vlaka, mejdu planinite, s “Mend” na Elsiane. Blagodarq ti, draga Smehurano, za neprednamerenite vduhnoveniq :)

  2. Мислех си, че само аз имам проблем с Орхан Памук. Не само ми е трудно да го преглътна, но и трудно го нося. Тежи ми… но не на чантата…

  3. Рос, не зная защо така се получи – ‘Истанбул’ ми беше изключително приятна и увлекателна. Със ‘Сняг’ обаче нещо много ми се затлачи четенето, може би пък не ми е до такъв тип литература в момента, а и зле подходих – след Халед Хосейни…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: