never speak a word again…

Тези дни трупам умората в бурканчета и стъкленици, а нощем храня с нея кошмарите и разните рошави мисли, дето бръмчат и ръмжат из главата ми.

Будя се по-уморена, отколкото съм заспала. И все по-често с тази песен.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on November 3, 2008.

One Response to “never speak a word again…”

  1. Спомняш ли си приказката за стъкленото човече. То има дрехи, които са направени от тъмно стъкло. Те са едновременно меки и блестящи. Вечерно време има един момент, в който слънцето е изчезнало, звезди няма, земята е тъмна, а небето е все още светло. Мисля си, че в един такъв момент лошите стъкленици могат да решат да се превърнат в нещо хубаво – например на стъклен балон. Той е управляван от няколко услужливи светулки и упорито си търси пасажери.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: