…ключа за утрото захвърлих надалеч

Покрай многото смях около репликата за ‘Индира Ганди и жена му’ една уж небрежно подхвърлена идея ни вдъхнови и разчувства.

Няма да ходим ‘на бебе’ с дрешки и играчки. Всеки ще подари книгата, която би искал този миниатюрен гражданин на света да прочете след време…

И изобщо… Светът е едно твърде прекрасно място :)

А ти коя книга би подарил?!

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on September 22, 2008.

4 Responses to “…ключа за утрото захвърлих надалеч”

  1. Джонатан Ливингстън Чайката :)
    Дава крила…

  2. Уф, ами… Малкия принц… след като вече ще си има Джонатан :)

  3. Аз си мислех за ‘Животът на Пи’ – една книжка, която може да прочете на десет като приключенска, а когато се върне по-късно към нея, да разбере истинската и дълбочина. Или… Всъщност май цяло кашонче с книги трябва да замъкна. Никак, ама никак не е честно :)

  4. “Три повести за Карлсон” – защото ще си я чете един дълъг период от детството и ще се приспива с нея, когато стане “мъж/жена в разцвета на силите си” и се запознае с безсънните нощи.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: