за несбъднатите мечти

Има мечти, в които влагаш толкова много от себе си. И желание, и време… Всичко. Цялото си същество.
Мечти, които ти изглеждат толкова осъществими – малко боя тук-таме, едно лято чоплене на запустялата градина…
Ей такива – простички на пръв поглед мечти.
Къщичка, овошки. Няколко кокошки…

И накрая толкова много боли от цялото това несбъдване.

Щеше да бъде най-приказната къща… Най!…

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on March 11, 2008.

4 Responses to “за несбъднатите мечти”

  1. и с мен е така, къщата на село още малко и ще се срути
    ние все още се надяваме, че някой ден ще си направим там всико хубаво както преди, но не знам…

  2. И мене ме лишиха от една къща в Павл Баня. Щях да я правя хотел и бизнес програма си имах и разни други идеи ама нц.

  3. Е, поне не е било с думите “По-добре да я изгоря, отколкото да ти я дам”, нали? :)
    ‘Щото при мен положението беше такова.

  4. решенията се променят, сис.
    къде изчезна позитивното мислене, с което се опитваше да ме зареждаш напоследък?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: