Да простиш някому, когато осъзнаеш, че най-големият съдник всъщност е неговата съвест.
Да си в мир с бесовете си, с миналото си. Със знанието, че някои неща са предопределени.
Да се почувстваш жив защото – ето, ти успя да преодолееш онази част от себе си, която таи толкова много огорчение.
Защото животът е хубав… :))

ПС – Зная, че има едно нещо, което няма да си простиш. Което няма да ми простиш… Никога не си искал да зная, че можеш да бъдеш слаб или объркан….

 

И тук записвам нещо по-скоро за себе си:


Така че не бързай. Прави нещата в най-добрия момент, а не при първа възможност. Хората в Лос Анджелис живееха все едно няма утре. Те сграбчваха първия предоставил се шанс и го изстискваха до дупка. Така можеш да стигнеш много далече за много кратко време. А това може да е много опасно, ако е в грешна посока.

Затова не бързай. Имаш време. Първо се увери, че посоката е правилна.

Георги Илиев

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on February 5, 2008.

2 Responses to “…”

  1. сис, обичам да те чета.
    ти си най-спокойния и жизнен човек, които познавам.
    и умееш много добре да предаваш настроенията си на другите.

  2. Благодаря ти…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: