като спукани костици

Ще те наболява от време на време – във ветровитата есен или пък привечер, когато през зимата се прибираш вкъщи.
Когато зад завесите притихнали спят непознати, а ти се мръщиш на падналите на носа ти снежинки.
Ще пишеш все по-трудно и по-трудно. И думите все по-трудно ще се нижат. Sometimes everything is wrong…

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on March 5, 2007.

One Response to “като спукани костици”

  1. edna cigara, pokriw nqkude iz studentski i chasha cherno goreshto kafe. pogledut se ree, a mislite sa na nqkoe po-dobro mqsto

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: