като спукани костици
Ще те наболява от време на време – във ветровитата есен или пък привечер, когато през зимата се прибираш вкъщи.
Когато зад завесите притихнали спят непознати, а ти се мръщиш на падналите на носа ти снежинки.
Ще пишеш все по-трудно и по-трудно. И думите все по-трудно ще се нижат. Sometimes everything is wrong…
second life syndrome 
edna cigara, pokriw nqkude iz studentski i chasha cherno goreshto kafe. pogledut se ree, a mislite sa na nqkoe po-dobro mqsto
anonymous said this on March 10, 2007 at 8:55 am