………………………………

Ще умра във вечер като тази.
Ще умра от ръката на човек като теб. Окървавеният камък, а после тишината…
Празнотата в стаята – миниатюрна вселена, подредена от мен самата. После някой ще дойде. С деликатни дълги пръсти ще опипва книгите, миниатюрните предмети, боите и четките, недовършените мъниста. Ще се опитва да ме разбере, без да осъзнава как разрушава създаденият от мен свят, отмествайки онези свещи или моливника…
И ми е студено, дори шареният шал не стопля вечерите като тази.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on December 13, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: