п о в т а р я е м о с т

Един сън, развиващ се в перспектива. Повтарящ се безконечно през годините. Като проклятие, изречено от беззъба уста…
И всичката тази кръв по възглавницата на сутринта.

А си мислех, че съм забравила.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on December 3, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: