‘и зла измислица е мойто съществуване’

Тази вечер искам да ми отговориш на няколко въпроса… Моля…
Защо… Защо колкото повече разчистваш, толкова повече полепва по теб мръсотия? И защо след като си плакал виждаш света по-ясно?…

Иска ми се да мога отново да рисувам.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on November 1, 2006.

6 Responses to “‘и зла измислица е мойто съществуване’”

  1. И на мен ми се иска да мога отново да рисувам…Но явно засега това което ме спира е по-здраво от желанието ми…Колокото по-разчистваш мръсното пъшкулче, което те прави неуязвим за мръсотията се стопява и ставаш оязвим /дали не се пише с у?/ дори за най-малките петънца… Имунизациите какво са? Малко кал под ноктите…Защото след плач си се освободил. А след дъжд колко ясен става света и прекрасен с наситените си цветове…
    Защо Зла?

  2. Малко кал под ноктите, хм…
    Трябва да помисля по-обстойно над това.
    Ти кое си?

  3. Isviniavai, propusnala sam da “se podpi6a” :)

  4. Не, не е нужно да се извиняваш. Не държа особено на тези неща – представяния, подписи… Стана ми интересно просто кой стои зад тези думи.
    Дори и да определям това пространство като лично, никого не съм спряла да броди из него :))
    Ако ти подаря боички и блокче, обещаваш ли да ми нарисуваш нещо?

  5. Не мога да обещая :) Обещавах преди и като видях, че не изпълнявам обещаното…няма смисъл. Хубаво е човек да може да застане зад думите си, понякога успявам, а понякога отново и отново подлагам на съмнение мислите си докато не съм сигурна в нищо повече. Та, за калта под ноктите…кой знае…Но ще ти дам знак, като ти нарисувам нещо :)

  6. “Защото след плач си се освободил”

    Хм… колко хубав въпрос…
    Аз плача, когато съм събирала, събирала, събирала болка и изведнъж тя се прероди в сълзи…

    Жалко, че напоследък не мога да плача толкова, колкото искам…

    -Да заплача-

    Как искам да заплача, а не мога
    искам сълзите да се леят,
    за да се почувствам жива
    Но те не потичат…
    Ни в сърцето, ни в душата има болка,
    болка, която да бъде изплакана…
    Не че не съм наранена,
    не че няма за какво да ме боли…
    Всичко вече ми е безразлично…
    В сърцето сякаш няма кръв, която да кърви.
    Сега там няма нищо.
    Сигурно е мъртво.
    Взирам се в една точка
    В Празнотата
    Безчувстие.
    Липса на емоция
    Липса на сълза…
    Дори едничка няма… да се излее от мен,
    да ме пречисти…

    Как искам да заплача и да се почувствам жива,
    а не мога.

    …..

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: