………………………………

Шумоленето на листата привечер… И очите ти, изпълнени с очакване и толкова много обещания… Само, ако съм добра и тиха, и усмихната…
И ще питаш дали ми липсва. Неуловимо, но осезаемо, като полъх на вечерен есенен вятър…

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on October 21, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: