…и накрая ще намери…

Тази вечер разхищавам водката.
Все ми е тая… Раздразнителна съм. И тъжна.
Не трябва да има такива дни… Усещането за настъпваща есен, солените устни, всеки жест и докосване, и онова смътно усещане за обреченост. И онези думи, които някой преди теб е казвал, вече ти се струват бледи.
Спомените се посипват като песъчинки в септемврийския следобед. Нещо ме тегли все натам – към есента край морето, към отчетливите стъпки по паважа нощем…

Помня обещанието ти. А до тогава… Тихичко ще фосфорецирам в тъмното, ще се вслушвам в профучаващия наблизо среднощен влак, влак към морето… Ще се опитвам да доловя в далчния шум равномерното дишане и притихналото в съня ‘Обичам те’…

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on September 9, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: