cat soup

Нещо ме следи. На тридесетина метра в дясно. Разстоянието между нас е сякаш константа, то остава все същото, когато забързам или забавя крачка. Тъмно петно, движещо се в сумрака, готово да се стопи в близките сенки, ако се обърна и се вгледам прекалено настоятелно.
Това, което ме плаши… То е, че нещото изчезна. Не можех да го доловя с периферното си зрение… Сякаш беше навсякъде. Слепоочията ми яростно туптят, зениците ми са разшерени, свличам се на земята и успявам да си ожуля коляното и дясната ръка…
Кофеинова  параноя ли?!

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on September 1, 2006.

5 Responses to “cat soup”

  1. напълно възможно, дори не само параноя ами и халюцинация вследствие на недоспиване и тинтири минтири :)
    като давах караул и на мен ми се е случвало

  2. Тези са подлеци, никога не ти излизат очи в очи, само обикалят из сенките зад ресниците. Гадове.

  3. nymous е права… ако ти гаснат уличните лампи.. и за това не се притеснявай.по-добре не объщай внимание, че иначе става зле и напечено.
    emilijohnson

  4. Знанието, че е някъде зад мен, някак успокоява… После… :/

  5. Май да вземеш да си смениш дилъра?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: