………………………………

И ти дойде. Десетки новолуния по-късно. Моят беден принц със сурово-тъжни очи.
Ти не знаеш, но аз си спомних. За безумното лято и за… ;))
Бих танцувала с теб цяла нощ, до моментът на абсолютна самозабрава. Но порастнах и стъклените пантофки вече не ми стават, а не бих отрязала част от петите си, за да ме лъжеш така изкусно до полунощ. Не бих чакала отново….
Всеки по пътя си, нали? :))

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on July 21, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: