………………………………

Той пристъпва бавно, едва докосвайки земята. Опипва с пръсти лепнещата тишина, мисли тихо, много тихо, за да не го чуеш, свежда очи, за да не усетиш погледа му, мечтае да може… ах, само веднъж!… отново да почувстваш дъха му.
Той е един много добре възпитан мъртвец.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on July 19, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: