Try walking in my shoes…

Рухнах. Отново. За n-ти път тази седмица…
Когато преди време ми каза, че няма незаменими хора, нещо ме жегна. Но сега зная – не съм незаменима. Знанието носи спокойствие. Спокойствието на безнадеждността.
Някой ден ще си отида и няма да се върна тук. И градът ще се превърне просто в поредната гара за среднощният влак на мислите ми.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on June 29, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: