………………………………

Обичам летните бури. Плющящият прохладен дъжд, звукът от трошащи се прозорци, мирисът на озон и мушкато, капките дъжд по ръцете ми, когато свалям саксиите от перваза, опустелите улици и странният съсед, който замислено слуша дъжда.
Обичам да вали. Небето сякаш ще пропадне, светло е, чисто е, нека вали, нека не спира…
Скоро ще се навършат четири години, знаеш ли? Още помня задушният августовски ден, думите, които ме удариха през лицето, ужасното безсълзие, после нощта, която търпеливо попи сълзите ми, дългото пътуване и крайморския солен въздух, нагнетен със спомени. Тогава ми изгоря носът, знаеш ли? И повече не излязох на светло, криех се от себе си, от тълпите шарени хора, от августовското слънце…
После и тя си отиде. Тихо. Помня студените и ръце, цветята и черната зинала уста на земята, злите шушукания… Помня…
Нека вали…

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on June 28, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: