………………………………

Разминавам се със себе си в коридора, гузно свела очи. Огледалото е съдник и пак мълчи, побрало в себе си всичко, от което бягам.
Тясно е. Тягостно. Туп-туп-туп-ти болката от глупавото усещане за самота.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on June 17, 2006.

5 Responses to “………………………………”

  1. понякога ми се иска да си имам едно такова вътрешно бутонче “ignore” за такива усещания…
    а може би и още едно с надпис “don’t panic“…

  2. От доста време съм под safe mode… :/

  3. По-страшно е, че няма restart за чувствата и delete за спомените :|

  4. ignore, ignore, ignore -> crash -> format c: -> reboot -> reinstall -> crash? -> …

  5. Ами… Така вървят нещата. Губиш нещо, после пък следва период на умопомрачение, търсене и ненамиране… И после пак намираш нещо/някой, дето уж този път е ‘различно’, после… После пак същото. Или пък не…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: