Не искам ‘вкъщи’. Мога да стоя цяла нощ, седнала на стълбите и да наблюдавам отсрещния блок. Щорите се спускат, сякаш са тежки сънени клепачи на прозорците. Тъгата смирено се сгушва в мен, намерила заслон.
Тихо е, тихо е, тихо е…
Някой бавно рисува петолиния с пръстите си по нечия кожа в тъмното.

А косата ми капе. Дали трябва да се притеснявам?

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on June 8, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: