Той каза, тя каза…

И дали, ако мълчиш с мене, ще мълчим на един и същи език…
Дали, ако говорим, ще изричаме чувствата…
Слушам Исихия и сякаш небето се разтваря. Бягам след сенките, губя се в себе си. Препускам из мислите си, а червената пола плющи от вятъра…
И идва онзи шеметен миг на очакване. Искам да вали…
Музиката, казват, била саундтракът на нашия живот.
Тогава чуй тази песен…

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on June 6, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: