Каква ли е смъртоносната доза безсъние, ммм? Мислите унищожават последните огризки от психиката ми бавно и методично.
Ръцете ми все още треперят, докато изтръгвам късове от гниещите ми вътрешности, а повръщането днес е акт на гражданско неподчинение.

Отдавна съм изпразнена от съдържание. А ти защо си тук?

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on June 2, 2006.

4 Responses to “…”

  1. Защото отричането на съществъването е акт на съществуване, а отчаянието от последното търси себеподобни. Може би.

  2. ehhh zaradi teb ! i onezi kartinki s tvoeti izobrajenie ,koito po nqkakyv magi4eski mehanizym se smenqt i az gi gledam ,i prodyljavam … :P da si mislq za teb :P koga li sthe spra?

  3. Много ме заболя.
    Винаги става така, когато прочета нещо истинско.
    Прегръщам те. Истински…

  4. А ти кое си…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: