Синкавото утро нахлува през прозореца, сякаш цялата истеричност на дърветата и разните хвъркати е пренесена тук, зад старателно затворения прозорец. През тънка пролука, някъде там – мрежата на прозореца, самият прозорец, щората, пердето – омразно хладно синьо.
Повръщам изгреви. Сърцето ми тупти, ще изскочи… И онази болка – точно сега ли, точно сега ли… Бушува в мен, аз треперя, а умората отдавна спи в очите ми – безизразни жертви на изнасилване от безсънието.
Какво като не спя до тебе?
Какво като ме няма?

Тялото ми натежава, коленете ми омекват.
Хиляди червено-бели пеперуди. После нищо.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on May 27, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: