И ето сега ти стоиш пред мен, а зад рамото ти плахо наднича думата Неизбежност.
Поглеждаш ме, после смехът ти се извива и закънтява в пространството, изпълва го и ето вече всичко трепти и се слива, светът се завърта, аз губя съзнание и просто се отпускам в пухените завивки на тъгата. Тя ме приютява и сякаш притъпява осезанията, а аз не мога да спра да се вглеждам в очите ти – чистокръвно отражение на нищото, ясни и студени като смеха ти…

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on May 20, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: