Не ми се стои вкъщи. Не ми се излиза тепърва. Напрегнато ми е и се чувствам странно, сякаш всяка сутрин се будя с преса с миналогодишна дата, настойчиво бръмчене на телевизора и чаша горчиви мисли.
Ще ми се да имах котка, която от време на време да благоволява да хвърли някой и друг приглушен поглед.
Ще ми се да е топло и уютно, познато и неоткрито все още непълно като усещане.

Студено е, толкова студено, колкото само в родния дом може да бъде.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on May 8, 2006.

2 Responses to “…”

  1. котка)))))

  2. Мхм. С онова типично котешко пренебрежение и насмешка в очите, характерни за Чеширския котарак…
    Някой ден пак ще бъда горд (и щастлив!) коткопритежател :)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: