Тъжно ми е. За пореден път се залавям да изтъркам Ф5.
Търся някой, с когото да споделя.
Емоция, движение, момент.
Пусто е. Сивкаво като “сиропиталищна захар”. Мамка му и Бъроуз, мамка му и хероинов наркоман. Пише страхотно.

Та… Стоя тук. И най-глупавото в случая е, че чакам. Че _очаквам_.
Липсва ми онова, премълчаното, но все пак споделено чувство.

Нищо.
Пък някой ден и мене ще ме обичат.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on May 6, 2006.

6 Responses to “…”

  1. да-да – чувство

  2. няма нищо по-празно от очакването.
    и може би нищо по-пълно от споделено мълчание.

    но се обаждам не на място, извинявай…

  3. Съвсем на място беше… :)

  4. Нещо такова.

  5. сякаш не се бях обаждала от цяла вечност и изведнъж някак съвсем нагло се опитвам да ти напиша някакви неща, които не могат да се кажат с думи. а само с мълчание… а може би отчасти и на себе си пиша. звучи глупаво :)

  6. Благодаря за което! :)
    Всеки път, когато искаш да кажеш / напишеш нещо – пиши…
    А и всичките тея писаници тук – правя го за себе си, не за някой друг. Все трябва да остане нещо, което да напомня…
    Пък дали има смисъл от цялото това нещо – това вече е отделен разговор… Звуча ли сухо и уморено?

    Пази се и се усмихвай…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: