В три през нощта лепя звезди от скука.
Тихо е, светът отвън спи, притаил дъх… Сякаш дебне будилникът да не прояви признаци на живот, да напомни за себе си и за досадното днес, което вече те чака пред вратата, за да те сграбчи за яката и сякаш случайно да те побутне към последната останала локва – блед спомен за зимата. После – препълнен автобус, кафе и неимоверна досада.
Всичко е толкова еднакво…

Лепя звезди.
Спи спокойно и не ми позволявай да се върна…

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on March 28, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: