Безсънно.

Ouch I have lost myself again…

Свещи, мирис на ванилия и мисли с вкус на спомени от невъзможното бъдеще.
Усмивка, слънце и портокалови дръвчета.

Времето се е намръщило, а аз искам да пътувам.
Да следя бесния бяг на облаците и да слушам плющящия по асфалта дъжд.
Нищо не може да се сравни с едва доловимия мирис на озон след това.
Искам чаша чай и някой, който да ме приюти.
Някой, при когото да се завърна.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on March 15, 2006.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: