Делнична сутрин, започваща с чаша кафе и най-хубавата лъжичка за кафе, която съм виждала скоро.
Не зная откъде идва манията ми по лъжичките за чай/кафе, но… ето ме в 11:41, седяща пред РС-то с “damn fine cup of coffee”, както казваше агент Дейл Купър.
Спокойно ми е.
Въпреки всичко ми е спокойно. Може би един от последните мигове спокойствие за деня, който е като отпечатък от любима гривна върху бузата ти след като си спал…
После – хора, проблеми с хора и проблеми от друго естество.
Гони ме някакъв бесен въглехидратен глад, което май не е нищо неочаквано, имайки предвид, че… Очакват ме три дълги месеца, които тепърва започват.

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on March 9, 2006.

2 Responses to “…”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: