– Вчера да знаеш какъв резил бях… Видях в автобуса едно момиче, ама си приличате като две капки вода.
– Да не я шляпна по задника?
– Е, слава богу, чак толкова фамилиарен не съм. Ама до толкова си приличате, че веднага, без да си помисля, отивам и и казвам: “Здрасти, ‘що не казваш като идваш в София?”

Та толкова с “интересните” разговори. Напомнете ми повече да не пия.

Навън е слънчево, а смешният плъх се завира в косата ми и не иска да излезе от там. Малко мързел преди изпитите – типично в мой стил, малко джаз и легло, в което да потъна… Какво му трябва на човек?

Advertisements

~ by secondlifesyndrome on December 29, 2005.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: