Събуждам се с тази песен и целокупните и нюанси и настроения.
Твърде малко време имам. А навън вече зеленее…

Събуждам се с тази песен и целокупните и нюанси и настроения.
Твърде малко време имам. А навън вече зеленее…
Странно как все успявам да се загубя при толкова ясно очертан маршрут – докато преживям неизменния хляб с орехи, докато си мисля за теб, за онези лета и за схлупените къщички, оставени на доизживяване.
Soon, soon I’ll be gone and forgiven.
Иде пролет. Иде време за широко отваряне и миене на прозорци, за малко не-толкова-чист-софийски-въздух, за споделяне на чаша карамелено макиато, за… :)
Не се опитвайте да ме ядосате – няма да стане. Пък!
И музиката, и спокойствието си дойдоха съвсем ей така…

Портрет от Катя…
Слънчеви и топли дни, които се стремят да отвеят купчинката натрупани от есента грижи.
Цял ден ме гледат умилително, сякаш съм раково болна.
А аз просто ще напускам работа.
Your heart’s a mess.

Oтвеяно ми е твърде. Дългият работен ден приключи с още по-дълга разходка по софийските улички, с лек набег през Умбопо за мартенски вървички и няколко портокала за възнаграждение.
…И ми се целува.
Това да се приема като публично порицание!

Срамота…
Дидачето да рисува таквиз хубости, а пък да не ги предложи за продан първо на мен. И жабичка си има, и ‘сичко. Тц-тц-тц-тц!
Затънах в спомени.

Никой никому не принадлежи. И трябва да се примиря със знанието, че някой ден всеки ще си отиде по реда си.
И не зная какво си мислех, изхвърляйки черните дрехи от гардероба си…