…………………………………

Странно как все успявам да се загубя при толкова ясно очертан маршрут – докато преживям неизменния хляб с орехи, докато си мисля за теб, за онези лета и за схлупените къщички, оставени на доизживяване.

Soon, soon I’ll be gone and forgiven.

~ by secondlifesyndrome on March 25, 2009.