А love message on trash to Sofia, the city that never sweeps.

Попаднах на Trashloverz преди време, бродейки по софийските улици.

(снимка от блога им)

Изкуство в онази му форма, която би могла да те накара да завлечеш нещо разбито и ненужно вкъщи. Или поне да извадиш фотоапарата си, за да го снимаш :о)

twice

Денят в две снимки.

Неделя сутрин. Анти ГМО шествие. Усмихвам се, а вчера плаках от яд и безсилие след този репортаж. Колко струва човешката съвест?

[цък за по-голяма]

Неделя следобед. Гуцата левитира около дядо. Не го изпуска от поглед, откакто излезе от болницата. Той пък я милва често и разказва за филм с кучета, който го е вдъхновил.

When you lose something you cannot replace…

[Coldplay - Fix you]

Tъгува, а стопанинът и е далеч… Свива се и чака. Изглежда толкова по-малка и по-уязвима без него.

…………………………………

Непостоянна съм напоследък, а дните преминават в тих унес.

Коледните подаръци май ще бъдат раздадени около средата на февруари…

PS – Според Дидака това е “малък зелен каменояд, дето корема му се е слепил с гърба от глад” :o)

secret smile :o)

Има една категория специални хора, които влагат цялата си същност в нещата, които обичат. А когато обичат работата си, създават обаятелни места.

Такива места са вълнуващи със своята уникалност, но нека споделя…

☼

къде: Los Angeles, California

защо:  Galco’s Soda Pop Stop – заради страстта на един симпатичен възрастен господин към содата. Мястото предлага над 500 вида сода от цял свят и е ориентирано към уникалните висококачествени напитки, които различни малки семейни фабрики предлагат. Но стига многословие, нека самият John Nese да ви обясни:

☼

къде: Brooklyn, New York

защо: Mast Brothers chocolate factory – Rick и Michael изглеждат така, сякаш са излезли от 19-ти век, за да задвижват цялото вълшебство около създаването на ръчно изработения шоколад. Нужно е само да погледнете фотосесията им в The Selby за да усетите аромата на шоколада, докато се темперира.

☼

къде: ул. Абаджийска 10, Пловдив

защо: Чаената къща – заради специалното отношение на една прекрасна личност към чая и билковите запарки. Безкрайно деликатна, господарката на тази къща има страхотен усет към чая и умее да ви насочва, без да се натрапва. Тук винаги можете да разчитате на внимателно отношение, на съвет при избора и на фундаментални знания за тази напитка… И ако не ми беше толкова трудно да изразя безкрайната си благодарност за същестествуването на това място, бих писала още и още… :о)

☼

къде: ул. Гладстон 18 б, София

защо: Слънце Луна – малка хлебопекарна, която е приютила и няколко масички, където можете да се насладите на вкусни вегетариански ястия.  Хората, които сбъдват това място, са прекрасни – Ани и Цвети влагат цялата си душа и сякаш свещенодействат, докато замесват и пекат дъхав пълнозърнест хляб. В кухнята пък можете да откриете все интересни личности, които са странствали дълго и са натрупали нужните познания и опит, за да създадат съвършеното ястие.

(снимка от сайта на Слънце Луна)

Кои са вашите специални места и познавате ли специалните хора, които ги сбъдват? :о)

ooh la…

Оставям тук тази песен за наминаващите. И защото е твърде прекрасна, за да я загубя отново…

If you’re losing
When you know…
Yeah… you know all the rules
Must be playing a game for fools.

Congratulations!

Yeah you’re winning the game for fools.

за Анка-мърморанка :)

[цък за по-голяма версия]

Недовършена още…

there’s a battle ahead…

Докато съм на вълна споделяне… Прекрасната Sarah Blasko:

и лорд Ветинари…

Мълча, за да запазя максимално усещанията. За да има откъде да черпя живот до края на зимата…

………………………….

дето бълват устите му огън…

 

ну заяц

Набързо направен вчера. Тялото му е плоско, защото там ще закрепя от самозалепващите се post-it листчета. Бъдещ магнит за хладилник :o)

here comes the sun…

Брошка.

Дълги следобеди вкъщи напоследък.

Организирала съм си легловището по възможно най-добър начин. Сънувам често моделинени таласъми…

weirdo

Малко притеснен изглежда този, но си го харесвам. Може да стои стабилно върху повечето моливи и химикалки.

 

it’s a beautiful day

Абе сериозно се замислям дали някой може да докаже, че не съм най–щастливият човек на земята :)

Прохладна столична сутрин, чаша горещо какао, сандвичи. После трамвайна спирка с накокошинени като врабчета хора, дъъъълго пътуване с машина на времето No. 6, мила ( о.0 ) касиерка, трен.
Искърското дефиле, покрай което се вият релсите, сгушените вили, тунелите. Малката гара. И дългото изкачване по застлани с борови иглички пътечки.
Синьо-зелени, после ръждиви камъчета; локви и натежали от плод дюли. Омърлушени съседски кучета, две-три кози в далечината.

И цялата тая тишина…

I’d love to change the world…

Мълчанието натежава като воденичен камък и скоро, съвсем скоро ще ме повлече след себе си в бездната.

обява

Търся кутийка. Малка, но достатъчно надеждна, за да скрия в нея притеснението, което дълбае дупчици в стомаха ми.

black room session

Наминавам, за да споделя мекотата на Yukimi Nagano…

безидейна суета

Някакво недоволство ме е налегнало напоследък. Клиширани и бездарни неща правя, а иде handmade day-я.

острови

by Jeff Kubina

Tолкова много неща искам да споделя, но сякаш тази снимка е достатъчна…

east hastings

Софийският сумрак в хладните утрини, когато е тихо, толкова тихо и ухае на люляци.

Useless.

Събуждам се с тази песен и целокупните и нюанси и настроения.

Твърде малко време имам. А навън вече зеленее…

…………………………………

Странно как все успявам да се загубя при толкова ясно очертан маршрут – докато преживям неизменния хляб с орехи, докато си мисля за теб, за онези лета и за схлупените къщички, оставени на доизживяване.

Soon, soon I’ll be gone and forgiven.

photosynthesis

Иде пролет. Иде време за широко отваряне и миене на прозорци, за малко не-толкова-чист-софийски-въздух, за споделяне на чаша карамелено макиато, за… :)

Не се опитвайте да ме ядосате – няма да стане. Пък!

И музиката, и спокойствието си дойдоха съвсем ей така…

golden brown

Портрет от Катя…

Слънчеви и топли дни, които се стремят да отвеят купчинката натрупани от есента грижи.

Цял ден ме гледат умилително, сякаш съм раково болна.

А аз просто ще напускам работа.

Your heart’s a mess.