Попаднах на Trashloverz преди време, бродейки по софийските улици.

(снимка от блога им)
Изкуство в онази му форма, която би могла да те накара да завлечеш нещо разбито и ненужно вкъщи. Или поне да извадиш фотоапарата си, за да го снимаш :о)

Попаднах на Trashloverz преди време, бродейки по софийските улици.

Изкуство в онази му форма, която би могла да те накара да завлечеш нещо разбито и ненужно вкъщи. Или поне да извадиш фотоапарата си, за да го снимаш :о)
Денят в две снимки.

Неделя сутрин. Анти ГМО шествие. Усмихвам се, а вчера плаках от яд и безсилие след този репортаж. Колко струва човешката съвест?

Неделя следобед. Гуцата левитира около дядо. Не го изпуска от поглед, откакто излезе от болницата. Той пък я милва често и разказва за филм с кучета, който го е вдъхновил.
[Coldplay - Fix you]

Tъгува, а стопанинът и е далеч… Свива се и чака. Изглежда толкова по-малка и по-уязвима без него.

Непостоянна съм напоследък, а дните преминават в тих унес.
Коледните подаръци май ще бъдат раздадени около средата на февруари…
PS – Според Дидака това е “малък зелен каменояд, дето корема му се е слепил с гърба от глад” :o)
Има една категория специални хора, които влагат цялата си същност в нещата, които обичат. А когато обичат работата си, създават обаятелни места.
Такива места са вълнуващи със своята уникалност, но нека споделя…
☼
къде: Los Angeles, California
защо: Galco’s Soda Pop Stop – заради страстта на един симпатичен възрастен господин към содата. Мястото предлага над 500 вида сода от цял свят и е ориентирано към уникалните висококачествени напитки, които различни малки семейни фабрики предлагат. Но стига многословие, нека самият John Nese да ви обясни:
☼
къде: Brooklyn, New York
защо: Mast Brothers chocolate factory – Rick и Michael изглеждат така, сякаш са излезли от 19-ти век, за да задвижват цялото вълшебство около създаването на ръчно изработения шоколад. Нужно е само да погледнете фотосесията им в The Selby за да усетите аромата на шоколада, докато се темперира.
☼
къде: ул. Абаджийска 10, Пловдив
защо: Чаената къща – заради специалното отношение на една прекрасна личност към чая и билковите запарки. Безкрайно деликатна, господарката на тази къща има страхотен усет към чая и умее да ви насочва, без да се натрапва. Тук винаги можете да разчитате на внимателно отношение, на съвет при избора и на фундаментални знания за тази напитка… И ако не ми беше толкова трудно да изразя безкрайната си благодарност за същестествуването на това място, бих писала още и още… :о)
☼
къде: ул. Гладстон 18 б, София
защо: Слънце Луна – малка хлебопекарна, която е приютила и няколко масички, където можете да се насладите на вкусни вегетариански ястия. Хората, които сбъдват това място, са прекрасни – Ани и Цвети влагат цялата си душа и сякаш свещенодействат, докато замесват и пекат дъхав пълнозърнест хляб. В кухнята пък можете да откриете все интересни личности, които са странствали дълго и са натрупали нужните познания и опит, за да създадат съвършеното ястие.

Кои са вашите специални места и познавате ли специалните хора, които ги сбъдват? :о)
Оставям тук тази песен за наминаващите. И защото е твърде прекрасна, за да я загубя отново…
If you’re losing
When you know…
Yeah… you know all the rules
Must be playing a game for fools.
Congratulations!
Yeah you’re winning the game for fools.
Докато съм на вълна споделяне… Прекрасната Sarah Blasko:

Мълча, за да запазя максимално усещанията. За да има откъде да черпя живот до края на зимата…


Брошка.
Дълги следобеди вкъщи напоследък.
Организирала съм си легловището по възможно най-добър начин. Сънувам често моделинени таласъми…

Малко притеснен изглежда този, но си го харесвам. Може да стои стабилно върху повечето моливи и химикалки.
Абе сериозно се замислям дали някой може да докаже, че не съм най–щастливият човек на земята :)
Прохладна столична сутрин, чаша горещо какао, сандвичи. После трамвайна спирка с накокошинени като врабчета хора, дъъъълго пътуване с машина на времето No. 6, мила ( о.0 ) касиерка, трен.
Искърското дефиле, покрай което се вият релсите, сгушените вили, тунелите. Малката гара. И дългото изкачване по застлани с борови иглички пътечки.
Синьо-зелени, после ръждиви камъчета; локви и натежали от плод дюли. Омърлушени съседски кучета, две-три кози в далечината.
И цялата тая тишина…
Мълчанието натежава като воденичен камък и скоро, съвсем скоро ще ме повлече след себе си в бездната.
Търся кутийка. Малка, но достатъчно надеждна, за да скрия в нея притеснението, което дълбае дупчици в стомаха ми.

Някакво недоволство ме е налегнало напоследък. Клиширани и бездарни неща правя, а иде handmade day-я.

Tолкова много неща искам да споделя, но сякаш тази снимка е достатъчна…
Софийският сумрак в хладните утрини, когато е тихо, толкова тихо и ухае на люляци.
Събуждам се с тази песен и целокупните и нюанси и настроения.
Твърде малко време имам. А навън вече зеленее…
Странно как все успявам да се загубя при толкова ясно очертан маршрут – докато преживям неизменния хляб с орехи, докато си мисля за теб, за онези лета и за схлупените къщички, оставени на доизживяване.
Soon, soon I’ll be gone and forgiven.
Иде пролет. Иде време за широко отваряне и миене на прозорци, за малко не-толкова-чист-софийски-въздух, за споделяне на чаша карамелено макиато, за… :)
Не се опитвайте да ме ядосате – няма да стане. Пък!
И музиката, и спокойствието си дойдоха съвсем ей така…

Портрет от Катя…
Слънчеви и топли дни, които се стремят да отвеят купчинката натрупани от есента грижи.
Цял ден ме гледат умилително, сякаш съм раково болна.
А аз просто ще напускам работа.
Your heart’s a mess.