Абе сериозно се замислям дали някой може да докаже, че не съм най–щастливият човек на земята :)
Прохладна столична сутрин, чаша горещо какао, сандвичи. После трамвайна спирка с накокошинени като врабчета хора, дъъъълго пътуване с машина на времето No. 6, мила ( о.0 ) касиерка, трен.
Искърското дефиле, покрай което се вият релсите, сгушените вили, тунелите. Малката гара. И дългото изкачване по застлани с борови иглички пътечки.
Синьо-зелени, после ръждиви камъчета; локви и натежали от плод дюли. Омърлушени съседски кучета, две-три кози в далечината.
И цялата тая тишина…
